Празник на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите
Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани. Бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасяването на майката и детето. Тя била тази, която с билки и баяния поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите - зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-ия ден от раждането.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане. От 1951 г. Бабинден е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Около 3500 акушерки празнуват на днешната дата, също и над хиляда специалисти акушер-гинеколози в страната.
Според данните в Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването, през 2015 г. в България са се родили малко над 60 хиляди бебета - с 3600 по-малко спрямо 2014 г.
Коефициентът на общата раждаемост за страната, изчислен от Националния статистически институт за 2014 г., остава в нормите си от последните 15 години - около 9.4 промила (броя на живородените деца на 1000 души от населението).
Според народния обичай на този ден се засвидетелства уважение към жените, които "бабуват" на родилките. Майките с деца от една до тригодишна възраст отиват в къщата на "бабата" със сапун и нова кърпа, за да й полеят да се измие, а тя бърше мокрите си ръце в полите им, за да са плодовити и лесно да раждат.
"Бабата" връзва на ръцете на децата, които е изродила, червено и бяло конче за здраве. После измива лицата им, защото се вярва, че на този ден водата, минала през бабините ръце, има пречистваща сила.
На обяд невестите се събират отново в дома на бабата-акушерка на празнично угощение. Те носят погачи, баници, печени кокошки и бъклици с ракия и вино. Нарежда се богата трапеза, а пиршеството е продължително и буйно - с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Например "бабата" кади под полите на жените, за да раждат повече деца, а наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуална символика. След обяда на трапезата идват и мъжете.